Някои причини да останеш в България

0

Някои причини да останеш в България
В последните няколко седмици се развихри един невероятен текст, в който една жена се отказва от България.

Правилно, социалният ни статус стигна до там, че публично се отказваме от страната си, а после споделяме всичко в блог, който да се разходи по мрежата. Напускането на страната е решение, с което всеки се среща поне няколко пъти на ден: спира те катаджия, връщат детето ти от детска градина, разкопават улицата до дома, обират те в Борисовата градина и какво ли още не за натрупване на отрицателни точки.

Събираш целия си гняв, удряш се в гърдите и смело заявяваш, че не искаш да стоиш повече тук. Защото в чужбина не те глобяват, там има здравно осигуряване, което ще се грижи за теб и децата ти и никога няма да бъдеш обран на улицата, защото униформените полицаи са на линия и винаги ще те пазят, нали? Ами, не е точно така, но с това ще те запознаем в следващите редове. Сам се досещаш, че ние обичаме страната си, не сме милионери, но си я обичаме, защото ни е скъпа. Виж някои много важни причини, за които трябва да се замислиш, преди да стегнеш куфарите.

Няма да е все така

В нито една страна (изключение прави Дубай) няма само богати и щастливи хора. Английските другари са се озлобили, защото те си представят българина с мургаво лице и палави пръсти. Все още страдат по джипа на Бекъм, който беше вдигнат от българин. Много преди истинските българи да се качат на борда на самолета, други сънародници са се качили в автобуси и са отпрашили към безкрайните възможности. Вече дори участват в документални филми. Разбира се, няма нищо по-хубаво от работните позиции като: чистач на стълбище, берач на ягоди, майстор на дюнери и служител в закусвалня. Правилно, това са елитните работни позиции, които можеш да получиш, след като вратите се отвориха. Животът в чужбина е хубав, но ще го усетиш след известно време.

Парите и връзките

Ако все още ходиш по родните плажове, обърни внимание на младите семейства. Ние преброихме поне 15 малки деца (това лято), които говорят на английски. Родителите са българи, а децата говорят на английски, бабите мигат в недоумение и осъзнават, че всяка връзка с потомците остава жестоко разкъсана. И всяко следващо дете ще се ражда с чужд паспорт, без спомени и връзки за родното място, за корените за онази красива малка страна, в която хората, макар и бедни, посрещат с усмивка и отворено сърце. М-да, твоите деца няма да опитат балканския мед с масло на филия, защото няма нищо по-хубаво от американска закуска с китайска играчка и много, много витам… ГМО. Извинявай сине, че те лишихме от детство, заповядай, един долар за джънк.

Минималното самосъзнание

Мойсей е разхождал евреите 40 години в пустинята, за да може да народът да остане и без последната робска душа. Ние нямаме пустиня, но си имаме история, която ще разказваме или ще откъснем от учебника, за да може следващото поколение да знае, че Чърчил е мразил една малка държава, където хората се хранили с шкембе и са виждали топла вода само през лятото. Защото е по-добре да преклоним глава и да забравим генерал Вазов, отколкото да покажем поне малко борбеност. В Ню Йорк не се раждат герои, тц! Те се раждат тук, където всеки месец се оцелява на ръба, където сметките за ток се изравняват със заплатата.

Родината с много лица

За някои сме нещастни чалгари, които имат само ракия. За други сме “малък, но много прост народ”, а за всички останали сме точка на картата, която няма никакъв смисъл. Изненада, това омръзва! Изтъркахме се с чалга вицовете, силикона, простотията, себеомразата и всичко, на което се възмущаваме по вечерните новини. Съжаляваме, но това не е родната реалност. Има достатъчно млади хора, които се отдръпват от тази идилия. Има един процент от хора, които показват желание за преследване на по-доброто, за реализация, за създаване на нещо. Те не слушат чалга, не се примиряват толкова лесно с околния свят. Те внасят поне малко надежда. Много по-лесно е да се посмеем на пияните ракиени философи, които “повръщали по улицата”. Отдавна не сме страната, която в телевизионната реалност може да се оприличи с мафия, курв* и фолк. Тя е само за тези, които търсят сензация.

Какво ще остане

Казват, че мъж се става само, когато успееш да вдигнеш къща и издържаш семейство. Трудно е, знаем, даже невъзможно.

Ако се разходиш из околните села ще видиш какво се случва с онези къщи и дворове. Да, те са пусти и празни, а някога там никнеха български домати (не гръцки, не италиански, не турски), спомняш ли си ги от детството? В същите къщи си играл, правил си прашка, карал си колело и си имал всички животни от котки и кучета до крави, коне и магaрe. На такива места се отглеждаха истинските българи.

Тогава нямаше грип, имаше само чист въздух и безгрижие. Сега ще намериш обрана стара къща, която се е превила с времето като стопаните си, ако изобщо са още там. Понякога е много трудно да скъсаш тази нишка. Ние не сме европейци, ние сме балканджии – живеем винаги от революция на революция и не можем просто да стегнем куфарите. / hotnews

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here