Модерното робство – трудовата експлоатация

0

Модерното робство – трудовата експлоатация
Данни на Националната комисия за борба с трафика на хора сочат, че всяка година 120 българи се превръщат в бели роби зад граница. Всяка трета жертва е била изведена от страната ни с цел трудова експлоатация.

Секретарят на Националната комисия за борба с трафика на хора Камелия Димитрова посочва, че българите са в най-голямата група сред жертвите на трафик с цел трудова експлоатация и рисковете са големи през летния сезон, когато  се търси нискоквалифицирана работна ръка.

Те работят като строители, сервитьори, помощник-готвачи и домашни помощници. Основните държави, към които заминават са Испания, Германия, Италия,  Гърция и скандинавските страни.

„Понякога трудовата експлоатация прераства в просия. Хората заминават да берат плодове, след време работодателят вижда, че реколтата е малко и за да не загуби ползите от наетото лице, го принуждава да проси“, изтъква Димитрова,

Най-често жертва на трафик с цел трудова експлоатация са хората от регионите с висока безработица – Северозападна и Североизточна България.

„При нас пострадалите лица са обикновено с нисък социално-икономически статус. Много често са безработни и неграмотни лица. Специфичното тук е, че доколкото трафикът с цел сексуално експлоатация засяга най-вече жени, при трафика с цел трудова експлоатация е обратното – най-често жертвите са мъже, на възраст между 20 и 50 години, които са подмамени много често от хора от тяхната общност, да заминат в чужбина, да работят в строителство, селско стопанство при възнаграждения и условия, които не се случват“, каза Димитрова.

Според нея образовани хора също могат да станат жертви на трафик, чрез фалшиви трудови агенции, които имитират реални институции.

„Образованите хора също могат да попаднат в такава ситуация, но имат малко по-силен инстинкт за самосъхранение и могат да прочетат договора, да го изискат, да проверят условията на труд в съответната държава.

Все пак и те не са изключени съвсем от тази схема, именно защото те са ангажирани от хора от общността или от агенции, които на първи прочит изглеждат легитимни, но вече на по-задълбочен прочит се оказват фалшиви“, обясни Димитрова. / livenovini.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here