И като всяка търговия на Територията – без правила, с неистовото желание за прецакване на клиента/пациента и трупане на големи печалби с минимум разходи.
В здравеопазването се въртят едни големи пари, останалите все още работещи здравни заведения имат дни хубави имоти.
И управляващите виждат само това, че човек е готов да дава много пари за здравето си. И спекулират с това.
Направиха лекарите търгаши. Не търговци – търгаши. Защото хора, положили Хипократовата клетва, се превърнаха в пресмятащи разходи и печалби бизнесмени. Политиците не оставиха нито един ресор в държавата, който да не им носи пари. Търгуват с всичко, вземат пари от всичко.
Колко болници в малките населени места, че и в големите закриха? С големи, апетитни имоти?
КОЛКО ХОРА УБИХА С „ТЪРГОВСКОТО“ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ! Да, това е думата – УБИХА! Колко деца, за които няма средства за лечение в чужбина, колко закъснели линейки, колко лекарски грешки, колко убити родилки….колко починали, защото нямат пари да отидат на лекар. Както в тъжния виц – ако нямаш пари, Господ здраве да ти дава!
Търговията с живот става все по-срамна. На фона на лукса и служебните коли на шефовете на здравната каса, на инспектората, на какви ли не органи и надзори. Срещу пациентите и лекарите, които наистина искат да си вършат работата.
Колко лекари, медицински сестри и акушерки напуснаха България? Защото една медицинска сестра получава по-малко от една сервитьорка! Защото тук населението трябва ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНО! ЯВНО ТОВА Е ЦЕЛТА НА ПОЛИТИЦИТЕ.А ТЕ ДА СИ ПРИБЕРАТ СРЕБЪРНИЦИТЕ!
Както винаги посочвам моите приоритети за държавата. Здравеопазването е сред първите четири! Защото здравата нация е важна, много важна. Здравите хора спестяват пари и от държавния бюджет. Работят, имат деца, спокойни са за старините си.
КАТО СЕ ЗАМИСЛЯ, ИМА ЛИ РЕСОР, В КОЙТО ПОЛИТИЦИТЕ ДА СЕ НАМЕСИХА И КОЙТО ДА НЕ УНИЩОЖИХА! МАЙ НЯМА!
И продължават. Докато не ги спрем, ЩЕ НИ УБИВАТ!
Бог да пази България! / Елена Гунчева, Фейсбук
Сайта не носи отговорност за написаните коментари
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.