Всички прозряха пъклен план за унищожение на Цветанов, а не обикновен опит за връщане на нормалността

0

Всички прозряха пъклен план за унищожение на Цветанов, а не обикновен опит за връщане на нормалността

Славчо Велков си позволи в ефира на бтв да каже, че срещу Цветанов е „активирана тежката артилерия на българската журналистика, в лицето на г-жа Бенатова“, което Цветанов не бил забелязал.

Тази артилерия била задействана от човек в управлението, който бил поне вицепремиер, а Цветанов бил жертва на приятелски огън.

Преди години този репортаж беше всекидневие. Подходът към темите и въпросите – също. Днес е като конвулсия на студен труп. Като глас от отвъдното. И всички се стреснаха, сякаш се е появил призрак. Всички – управляващи и опозиция, прозряха пъклен план за унищожение на Цветанов, а не обикновен опит за връщане на нормалността. Защо ли. Защото всички участници във властта, които се въртят през последните години, са заковали куп пирони в ковчега на свободната журналистика. Няма политици, които да не са се опитвали да влияят и да обясняват на репортерите и водещите кои са важните въпроси, кои са важните теми и какво и как да питат. Отдавна недопустимото е прието за норма, постигнато с консеснус от всички политически сили. Така се стигна до поздравите от Пеевски, празните столчета и преселението в ентъртейнмънта.

Така. Давам си сметка, че във време на тотален контрол над медиите и липса на въпроси и натиск върху управляващите, моята среща с Цветанов в духа на доброто старо репортерство, се оказа новина, тъжна за всички ни. Тази „новина“, с опита ми да задам логичните въпроси от фактологията, събрана надлежно от „Свободна Европа“, е лицето на 111-тото място по свобода на словото.

Това е новината за смъртта на журналистиката и свободния достъп до информация. Писала съм много по тази тема. Отбелязвала съм стотици пъти, че живеем в тоталитарна държава с имитативна демокрация. Че наличието на десетки микрофони, не означава свобода, а е удобната маска на несвободатата. Тази масовка от държачи на микрофони Борисов често нарича свобода на словото. А то си е обикновено харакири за медиите и доверието в тях.

Но дори и в приспаното блато има случайности. Неочаквани за всички. ЗА ВСИЧКИ!
Сега малко от кухнята. Поех темата на сутрешната оперативка в телевизията поради ясното нежелание на всички репортери да се заемат с нея. Цяла маса журналисти са свидетели на моята “активация”. За мен темата беше лесна и я поех с желание. Фактите са събрани от Полина Паунова, оставаше по-простата част – участниците в сюжета да бъдат питани по същество. А-то и Б-то на репортерството. Трябваше да търся собствениците и момчето от РВД, купило апартаментите на Цветанов по телепатия.

В хода на деня разбрах, че в парламента има среща на Цветанов с Марешки, след която зам. председателят на ГЕРБ ще се появи със сигурност. Реших да отида в парламента и да опитам аз да задам въпросите на Цветан Цветанов, а не да ползвам записите, които ще донесат парламентарните репортери. Защото накрая аз ще сглобявам репортажа.

Беше ми по-лесно аз да отида да попитам, отколкото да продуцирам задаване на въпроси от дистанция. Исках репортажът да е наистина мой, а не сбирток оттук – оттам. Продуцентите се съгласиха да отида в парламента. Можеше и да не стигна навреме. Можеше и да не стане, както стана. Но се случи, както се случи.

Нататък е ясно. Стигнах в Народното събрание, когато Марешки и Цветанов бяха вече на трибунката и нямаше време за много маневри. Колеги разказват, че ПР-ът на ГЕРБ Никола започнал да пише трескави смс-и на зам. председателя за това, че съм се появила. Не беше нужно, защото застанах на видно място. Човекът с апартамента спря, за да ми каже, че вече е говорил по темата и няма да се повтаря. Очакваше така да свърши срещата му с репортерите в този ден. Но аз съм научена на друго. И просто го приложих. След това направих репортаж със събраното от деня. Този репортаж даде и лафовете за енергийната защита на сградата и вградения 91 псалм. И това съм научила и прилагам от детските си години в репортерството – репортажът трябва да е жив, с детайли и нюанси, които дават втория план на събитието и го осмислят.

Да,онзи ден се появи кошмарът на убийците на обикновеното репортерство. Демонът на миналото и сянката на онова, което още мърда. Доказателството, че има случайности. Че понякога не всичко е изчислено. Че може да не е съвсем удобно. Че има живот след смъртта.

Става ми смешно и тъжно от опорните точки за активацията. Смешно за всички отговорни фактори, заподозрени, че са ме активирали. Съчувствам им как трябва да се обясняват на Цветанов и сие, че не са те, че нямат нищо общо и че това е логиката на живота. Да, никой няма да им повярва. Хак да им е. Сами си го направиха.
Тъжно ми е, че аз трябва да обяснявам случайната си поява в сериозна тема. Случи се, защото не съм съвсем приспана, помня азбуката в професията и не правя разлика между селски кмет и Цветан Цветанов. Задавам въпросите си по един и същ начин. Винаги, когато ми се отдаде възможност.

Може да ми викате Мунчо. Тежката артилерия от периферията. Репортерката от фейсбук. Пиша всичко това, защото уважавам публиката и разбирам объркването. И защото искам Славчо Велков да ми се извини. Сериозна съм. Активирана съм от собствените си репортерски инстинкти. Още вярвам в професията и затова съм в нея. Нямам апартамент и асансьор. Нямам и предаване.

Г-н Велков, докажете теорията си. Нека Недялко от ПИК, който първи пусна тази версия, също да го направи. Давам си сметка, че живеем в света на лъжата. Но аз не съм политик и държа на думите си. Хайде, направете го и вие. / Миролюба Бенатова

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.